Биологично активна хранителна добавка VISION ANTIOX - мощен антиоксидант и подмладява

Антиокс+ е един от най-мощните антиоксиданти, защита от свободни радикали, забавя процесите на стареене, подобрява паметта и укрепва кръвоносните съдове. Продуктът е ефективен при профилактика на сърдечносъдови заболявания и онкологични проблеми. Снабдява мозъка с кислород, подобрява умствената дейност. Подобрява микроциркулацията на кръвта в тъканите и мозъчното кръвообращение, предпазва клетките от вируси и мутации. При приемане на Антиокс+ в човека значително се увеличават защитните сили на организма, имунитета, и той започва да се чувства по добре.

Екстрактът от люспи и семки на грозде се извлича от семките и люспите на гроздето. Най-важните действащи фактори на екстракта са проантоцианидините, които представляват олигомерни полифункционални съединения, а също и високоефективен антиоксидант – резвератрол. Тези съединения имат широкоспектърна фармакологична активност, в основата на която лежи изразен антиоксидантен ефект, превъзхождаща тази на аскорбиновата киселина и витамин Е. Комплексите от биологичноактивни вещества на екстракта от семки и люспи на грозде ефективно неутрализират свободните радикали, потискат синтеза на липидните прекиси, инхибират ензими, участващи в образуването на активни форми на кислород (например ксантиноксидаза), а също и лизосомални ензими, способни да повреждат субклетъчните структури, включително и в съединителната тъкан. С гореизброените свойства е свързана важна област от използването на екстракта от семки и люспи на грозде за предотвратяване на сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт на миокарда. Екстрактът от семки и люспи на грозде спомага за подобряване на микроциркулацията, ефективен е при лечение на ангиопатия, ретинопатия, а също и при възпалителни процеси за сметка на инхибирането на биосинтеза на провъзпалителните левкотриени.

Една капсула съдържа: 
Екстракт от семки и люспи на грозде 150 мг.
Гинко билоба (Gingko biloba L.) 26,5 мг.
Бета-каротин (съответства на съдържание на витамин А 2766 МЕ) 5 мг.
Витамин Е 10 мг.
Витамин С 65 мг.
Цинков окис 18,5 мг.
включително цинк 15 мг.
Дрожди със селен 50 мг.
включително селен 50 мкг.

НАЧИН НА УПОТРЕБА: По 1 капсула 2 пъти дневно преди хранене с много вода.

ОПАКОВКА: Капсули по 390 мг.

УСЛОВИЯ НА СЪХРАНЕНИЕ: Да се съхранява в сухо, проветриво място (при температура под 25°С), защитено от слънчева светлина и силни електромагнитни полета, недостъпно за деца.

СРОК НА ГОДНОСТ: 3 години от датата на производство.

Гинко билоба
Едно от най-древните растения на Земята, оживяло при екстремни условия на планетарни катаклизми и по силата на това натрупало високоактивни вещества. Действащите вещества на Гинко билоба са гинколидите А, B, C, J, билобалидите, представляващи терпеноиди и флавоноидните гликозиди. Уникална особеност на този комплекс е способността да преодолява хематоенцефаличната бариера и да оказва положително влияние върху мозъка. Комплексът от вещества на Гинко билоба притежава висока антиоксидантна активност, включително по отношение на тъканите на главния мозък. С това е свързана защитата на структурната и функционална цялост на клетъчните мембрани и нормализация на метаболизма на тъканите на мозъка: подобряване на усвояването на глюкоза и кислород, стимулиране на синтеза на АТФ, повишаване ефективността на действието на невромедиаторите и увеличаване плътността на синаптичните рецептори.

Биофлавоноидите са природни полифеноли, в наше време обхващащи около четири хиляди съединения в съответствие с тяхното общо свойство – способността да укрепват стените на капилярите (Р-витаминна активност). Биофлавоноидите притежават широкоспектърна биологична активност, преди всичко детоксикиращо и антиоксидантно действие. Те регулират активността на ензимите от различни класове, агонистите и антагонистите на рецепторите. С това е свързан изключително широкия спектър на фармакологичната им активност, включително и кардиозащитното, спазмолитичното, противовъзпалителното, радиозащитното, антиалергичното, хепатопротекторното, жлъчогонното, антисклеротичното и други действия, включително и регулиране функциите на жлезите с вътрешна секреция. Биофлавоноидите оказват антимутагенен и антиканцерогенен ефект.

Бета-каротинът се използва от организма на човека за синтез на витамин А. Освен това той притежава изразен антиоксидантен ефект, спомага за понижаването на риска от развитието на онкологични и други заболявания, възникващи от повишеното екологично натоварване на човека.

Витамин А включва група вещества – ретинол и неговите етери, ретинал, ретиноева киселина. Провитамин А, освен бета-каротин са също и алфа и гама-каротините. Останалите каротиноиди (около 1000) не притежават провитаминна активност, обаче имат самостоятелно значение като липидоразтворими антиоксиданти и капани на синглетния кислород, както и самият витамин А. Витамин А е необходим за функционирането на органите на зрението (влиза в състава на зрителните пигменти родопсин и йодопсин) и неговият дефицит (и/или дефицитът на цинк) водят до нарушаване на адаптацията към тъмнина (“кокоша слепота”), към възникването на конюктивит (ксерофталмия). Обаче витамин А притежава и редица важни системни ефекти: необходим е за растежа, делението и диференцирането на клетките на епителните тъкани, действа антиоксидантно, което обуславя неговия онкозащитен ефект. Още един важен аспект от действието на витамин А е неговата способност да повишава местната и общата съпротивителност на организма, във връзка с което неговият дефицит повишава риска от възникване на остри респираторни инфекции и други заболявания.

Витамин А спомага за изработването на полови хормони, необходим е за поддържането на репродуктивната функция на мъжете и жените.

Бета-каротинът, както и витамин А оказва добър лечебен ефект при гастрит, стомашна язва и язва на дванадесетопръстника, спомага за бързото зарастване на рани и оздравяване след оперативни намеси.

Токоферолите (витамин Е) (82-83% - а-токоферол, 10% - b и g-токофероли) са основни мембранни антиоксиданти, стабилизиращи липидните двуслойни мембрани, което осигурява оптимални условия за функциониране на мембранните рецептори, на системите на мембранния пренос и на мембранните ензимни структури. Последните включват вериги за пренос на електрони, определящи енергоосигуряването на клетките и синтеза на АТФ и ензимите на монооксигеназната система, осигуряващи от една страна биосинтез на най-важните ендогенни съединения (кортикоидни и полови хормони, полиненаситени мастни киселини, витамини от група A, D и т.н.), биотрансформация на холестерина в жлъчни киселини и т.н., а от друга страна детоксикация на ксенобиотиците. Не по-малко важно значение имат токоферолите за защитата от окислението на SH-групата белтъчини, включително белтъчините на дихателните и преносните мембранни системи. Изключително важна е функцията на токоферолите като регулатор на биосинтеза на РНК, а следователно и на белтъчините въобще, а също и синтеза на ядрото на хем за хемсъдържащите белтъчини. Трудно е да се преоцени значимостта на този ефект, тъй като с хем е свързано не само осигуряването на организма с кислород, но и проявяването на най-важните биохимични функции (чрез цитохром Р-450-зависима система), включително биотрансформацията на холестерин. С гореизложеното е свързано регулиращото влияние на токоферолите върху метаболизма на белтъчините, мазнините, въглехидратите, хормоните, мастноразтворимите витамини, включително A и D. По силата на това те оказват изразен ефект върху дейността на различни системи на организма – поддържат функциите на сърдечно-съдовата система, ендокринните жлези (включително половите), мускулната тъкан, кръвообразуването (хемопоезата) и т.н.

Витамин Е се прилага при профилактика на онкологични заболявания и исхемична болест на сърцето, при миокардиодистрофии, спазми на периферните съдове, в спортната практика (при натрупването на мускулна маса), при мускулни дистрофии, дерматомиозити, амиотрофична странична склероза, при опасност от спонтанен аборт, нарушена функция на половите жлези, при простатит, чернодробни заболявания, при някои дерматози, псориазис, в педиатричната практика при хипотрофии.

Микроелементът цинк влиза в структурата на активния център на няколкостотин металоензими. Той е необходим за функционирането на ДНК- и РНК-полимеразите, контролиращи процесите на предаване на наследствена информация и биосинтез на белтъчини, а с това и репаративните процеси в организма, а също ензима на ключовата реакция на биосинтез на хем, влизащ в структурата на хемоглобина, цитохромите на дихателните вериги на митохондриите, цитохром Р-450, каталазата и миелопероксидазата. Цинкът влиза в структурата на ключовия антиоксидантен ензим – (Zn, Cu)-супероксиддисмутазата и индуцира биосинтеза на защитните белтъчини на клетката – металотионеините, по силата на което цинкът е антиоксидант с репаративно действие.

Цинкът играе важна роля в реализацията на хормоналните функции в организма. Той влияе непосредствено върху произвеждането и функционирането на инсулина, а с това и върху всички инсулинозависими процеси. При мъжете цинкът участва в синтеза на тестостерон и функционирането на половите жлези, по силата на което се проследява обратната връзка между нивото на цинк в организма и потентността. Тъй като е инхибитор на 5-алфа-редуктазата цинкът регулира нивото на метаболит на тестостерона – дихидротестостерон, а неговият излишък обуславя хиперплазията на простатата. Цинкът е необходим и за женския организъм, тъй като влиза в структурата на рецепторите на естроген, като така регулира всички естрогенозависими процеси.

Цинкът е жизнено важен за функционирането на тимуса и нормалното състояние на имунната система на организма и освен това е компонент на ретинолопреносните белтъчини. Цинкът заедно с витамин А (и витамин С) възпрепятства възникването на имунодефицити, стимулира синтеза на антитела и оказва противовирусно действие.

Цинкът помага на зарастването на рани и язви, участва в процесите на вкусовото възприятие и обонянието, необходим е за функционирането на централната нервна система и процесите на запаметяване.

Ролята на микроелемента селен в организма се определя първо от това, че той влиза в състава на един от най-важните антиоксидантни ензими – Se-зависимата глютатионпероксидаза, която защитава клетката от натрупване на продукти на прекисното окисление, като чрез това предупреждава нейното повреждане от ядрения и белтъчинносинтезиращ апарат. В синергия с витамин Е селенът спомага за повишаването на антиоксидантната активност. Селенът влиза в състава на ензима йодтиронин-5дейодиназа (контролиращ образуването на трийодтиронина), в състава на белтъчините на мускулната тъкан и което е много важно в състава на белтъчините на миокарда. Като селенпротеин той е съставна част от тестикуларната тъкан. Затова дефицитът на селен води до отслабване на антиоксидантния статус, антиканцерогенната защита, обуславя миокардиодистрофията, нарушенията на сексуалната функция, имунодефицита.

Освен това селенът проявява антимутагенен, антитератогенен, радиозащитен ефект, стимулира антитоксичната защита, нормализира обмяната на нуклеиновите киселини и белтъчини, подобрява репродуктивната функция, нормализира обмяната на евкозаноидите (простагландините, простациклините, левкотриените), регулира функцията на щитовидната и задстомашните жлези. По силата на всичко това отнасяме селена към херопротекторите.